SSD (англ. Solid state drive, буквално „твърдотелно устройство“) е енергонезависима компютърна памет, базирана на технологията на флаш паметите, но използваща стандартен I/O interface (SATA, mSata,..) за трансфер на информация.
За разлика от конвенционалните твърди дискове(HDD), SSD не използват електро-магнетизъм за да съхраняват информация и не съдържат никакви механично подвижни части. Благодарение на високата си механична устойчивост, скоростите на четене и запис, отсъствието на шум при работа, ниското тегло и ниското потребление на енергия при работа те набират все по-голяма популярност.
По принципна схема на работа смело можем да оприличим SSD на голяма флашка, с допълнителна DDR DRAM.
Както по устройството така и по типове неизправности SSD са сходни с USB флаш паметите. За тях са присъщи същите проблеми - логически, физически, firmware и електрически. За разлика обаче от другите преносими устройства за съхранение базирани на NAND памет (SLC (single-level cell) или MLC (multi-level cell)), SSD имат много по сложна вътрешна структура. Методите и принципите за разпределение и управление на потоците от данни са разработени специално за тези устройства в съответствие с изискванията за скорост, надеждност и по-дълъг живот. NAND използвани в твърдотелните дискове имат ограничено количество записи(живот). За да бъде удължен срока за работа на една памет, и на диска като цяло се използват различни техники за разпределяне на информацията наречени wear leveling. Често, за да се избегне нарушаване на патентни технологии производителите на SSD прибягват до много сложни собствени алгоритми.
Технологията за възстановяване на данни от SSD също се отличава много от тази при USB флаш паметите и е съизмерим по сложност с тази при RAID, а понякога дори е и по-сложна (колкото повече памети, толкова по-сложно е възстановяването). В случаите когато диска не може да бъде достъпен по конвенционален способ е нужно да се използва сложна и скъпа апаратура, всеки чип трябва да се разпои и прочете на програматор, а накрая съдържанието на всички изчетени чипове да се събере в едно цяло. Това е много тежък и отнемащ време процес.
Проблемът идва от факта, че всеки контролер има сложен собствен алгоритъм на запис, и ако той не може да бъде пресъздаден, информацията не може да бъде извлечена. Тъй като отсъстват каквито и да са стандарти в тази насока, а дискове се произвеждат от много производители, разгадаването на конкретния алгоритъм е изключително сложно. В допълнение, процесът на четене на данни от чипове с помощта програматор също отнема много време и е изключително тежък.
Използвайки потенциала на лаборатория ни и квалификацията на нашите специалисти ние успяваме да възстановим загубената информация в повечето от случаите със SSD. За съжаление съществуват такива ситуации в които някоя от паметите е безвъзвратно увредена, информацията на диска е презаписана или използвания контролер е с вградено хардуерно криптиране, които е невъзможно да бъдат възстановени дори в лабораторни условия.